Репортажи & Art


the blue lawn

от Cenerentolla...с Лозенец в сърцето.  | галерия

...просто така, за идеята, да се отчета, че и аз обичам мястото. Лозенец е прекалено малък и пренаселен, за да е възможно с времето тематиката на снимките да не се повтаря, но засега това кътче не видях да е покрито.

На снимките е мястото, което използвам в сърцето на Лозенец, да ми помогне да избягам за момент от водовъртежа на динамичния спектър от настроения, неизменно съпровождащ етикета, че Лозенец е българското Сен Тропе. С времето открих, че макар да се отчитам редовно пред светската традиция, която неуморно бележи началото си около 6 pm, с нещо, което всеки би нарекъл по различен начин, но моята лична номенклатура завежда под заглавието daiquiri sunset и продължава в различна форма от конкретното настроение, неизключвайки краен декадентизъм, граничещ дори и с деграденстско поведение, човек има нужда от малко усамотение и да даде една красива гледка на душата си. Може би и да изкупи бледо бремето на суетата.

За мен Лозенец се превърна в неволно нарицателно за всичко между Черноморец и Синеморец. Обратно във времето стана щаб и символично зае името на онова човъркащо усещане, което се появява в корема всеки април, че е по-добре бръчките да идват от слънцето и преговорените летни емоции, а сухата кожа от солената вода отколкото от луминисцентните лампи и климатика в офиса.

Мислите текат в странни посоки. За първи път на това място в съзнанието ми незнайно защо изплува синята поляна, ... и

Gatsby believed in the green light, the orgastic future
that year by year recedes before us. It eluded us then, but
that’s no matter—tomorrow we will run faster, stretch out
our arms farther…. And one fine morning——
So we beat on, boats against the current,
borne back ceaselessly into the past.

 

Cenerentolla